Бщата на Мануела: Омразата ми към Стависки не е намаляла, 16 години нося дъщеря си на ръце!
" 24/7 съм с детето. Грижите са безчовечен, разноските са големи. Навън е комплицирано да излизаме. Нося щерка си на ръце, а към този момент започнах да загазвам с краката, по тази причина по-рядко вървим на разходки. Иначе всеки ден е изкарвам на терасата. Майка ѝ е неразделно до нея. “
Това споделя изстрадалия татко Красимир Горсов тъкмо 16 години след злокобната злополука край Приморско, породена от първенеца по фигурно пързаляне Максим Стависки.
На злощастния 5 август 2007 година след приложимост на алкохол - две глътки домашна ракия по личните му думи, Максим провокира тежка злополука по тесния път към река Ропотамо. След като навлиза със своя джип Hummer в насрещното опустошава лек автомобил Honda, в който се вози 17-годишната тогава Мануела. Колата е карана от 23-годишния боксьор Петър Петров, който умира на мястото, младото момиче изпада в будна кома, в която остава и до през днешния ден.
" Няма смяна. Всичко си е както досега. Чакаме да стане знамение! Сигурни сме, че ще се случи! Общуваме с очи. Най-често я питаме дали я боли нещо, тъй като няма по какъв начин да знаем сами. Когато има нещо, ни дава отговор ", добавя Красимир.
Днес 33 годишното момиче е образец за борбеност и храброст. Изправя се на крайници, въпреки да се постанова рехабилитаторите да я придържат. Заякнала е и към този момент има завършени мускули по краката и ръцете.
Въпреки тежкия случай с жертва и трайно потърпевш с увреждания фигуристът Стависки се отърва изцяло незасегнат. През януари 2008 година в Бургаския областен съд стартира дело за злополуката. Максим бе упрекнат в причиняване на гибел при шофиране в нетрезво положение и тежка телесна щета. Стависки се призна за отговорни по всички обвинявания и делото завърши по съкратената процедура, което му подсигурява присъда под минимума.
„ Той даже не беше арестуван за 24 часа. Навремето в случай че този отпадък беше влезнал в пандиза, най-малко за една година, нещата в тази страна щяха да са доста по-различни. През 2008 година ми звънна, беше месец януари, помня доста добре, с цел да ми каже, че може да помогне на Мануела за Израел. Аз не съм го търсил той самичък ми звънна. Той с мен няма какво да си каже. Най-много да чуе неща, които не са доста приятни, тъй като аз не съм от тези хора, които не помнят или простят. Особено когато става въпрос за щерка ми. Нито омразата ми към него е намаляла, нито нещо се е трансформирало от 5 август 2007 година “, безапелационен е Горсов.
Това споделя изстрадалия татко Красимир Горсов тъкмо 16 години след злокобната злополука край Приморско, породена от първенеца по фигурно пързаляне Максим Стависки.
На злощастния 5 август 2007 година след приложимост на алкохол - две глътки домашна ракия по личните му думи, Максим провокира тежка злополука по тесния път към река Ропотамо. След като навлиза със своя джип Hummer в насрещното опустошава лек автомобил Honda, в който се вози 17-годишната тогава Мануела. Колата е карана от 23-годишния боксьор Петър Петров, който умира на мястото, младото момиче изпада в будна кома, в която остава и до през днешния ден.
" Няма смяна. Всичко си е както досега. Чакаме да стане знамение! Сигурни сме, че ще се случи! Общуваме с очи. Най-често я питаме дали я боли нещо, тъй като няма по какъв начин да знаем сами. Когато има нещо, ни дава отговор ", добавя Красимир.
Днес 33 годишното момиче е образец за борбеност и храброст. Изправя се на крайници, въпреки да се постанова рехабилитаторите да я придържат. Заякнала е и към този момент има завършени мускули по краката и ръцете.
Въпреки тежкия случай с жертва и трайно потърпевш с увреждания фигуристът Стависки се отърва изцяло незасегнат. През януари 2008 година в Бургаския областен съд стартира дело за злополуката. Максим бе упрекнат в причиняване на гибел при шофиране в нетрезво положение и тежка телесна щета. Стависки се призна за отговорни по всички обвинявания и делото завърши по съкратената процедура, което му подсигурява присъда под минимума.
„ Той даже не беше арестуван за 24 часа. Навремето в случай че този отпадък беше влезнал в пандиза, най-малко за една година, нещата в тази страна щяха да са доста по-различни. През 2008 година ми звънна, беше месец януари, помня доста добре, с цел да ми каже, че може да помогне на Мануела за Израел. Аз не съм го търсил той самичък ми звънна. Той с мен няма какво да си каже. Най-много да чуе неща, които не са доста приятни, тъй като аз не съм от тези хора, които не помнят или простят. Особено когато става въпрос за щерка ми. Нито омразата ми към него е намаляла, нито нещо се е трансформирало от 5 август 2007 година “, безапелационен е Горсов.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ